един фик от не от мен хаха! Не е мой---Страната на чудесата.. (сасусаку)

Дано ви хареса!!
1ва глава

-Чудесно!Просто върховен гаф!-развика се Сакура, когато усети, че токчето й се чупи. Между другото забравих да ви представя главната си героиня. И аз съм една ... Така де , казва се Сакура Харуно , седемнадесет годишна тинейджърка , която е изгонена от вкъщи. Седмицата има 7 дена , а Сакура се прибира пияна 8 пъти. След як купон, в който се напи и малко подуса тя се прибра. При вида й баща й я изгони от вкъщи и й каза , че за цял месец и спира джобните. Сакура даже и не беше разбрала, за какво става дума и след цялата лекция се изсмя в лицето на баща си ,което беше последната капчица. Той я изхвърли на улицата. След цял час седене на една пейка и смеене без причина тя горе-долу се усъзна и реши да се обади на своята приятелка - Ино , за да я пита дали може да остане в тях. Ино живееше в края на града близо до една гора , абе мъничко навътре в гората. Главната ни героиня е с бонбонено розова коса, сапфирено зелени очи и буедн нрав. Баща й винаги е твърдял , че миналото им е било славно и дедите им били крале , затова той искаше Сакура да е винги с най-високите оценки в училище, трябваше да свири на пияно и да се научи да се бие със сабя. Естествено, всичко си беше наред до 16-тия рожден ден на черешовото цветче. Оттогава тя прави , това което иска и не й минават думите на никого.
Сакура вече от час се луташе из гората, търсейки къщата на Ино. Беше блязла доста навътре в гората и се луташе като муха без глава. Едното й токче беше сюупено , затова изката и двете обувки. Тя беше с черен панталон и черен потник на пулчета с надписи, и черно булеро. Изведнъж се спъна на един корен и падна...
-Хайде, събуди се ,извънземно такова!-крещеше елфчето и ръчкаше Сакура с една пръчка. Сакура леко отвори очи, яко я тресеше главата. Тя стана , протегна ръце и гърба и яко изпука. След това разтри очи и погледна.
-ААААААААА!-извика розовокоската като видя елфчето.
-ААААААААА!-извика също то, беше се уплашило от нея.
-Аз-А!Какво си ти?-попита Сак гледаща с ококорени учи съществото.
-Аз съм горски елф и се казвам Сю, ти какво си и как се казваш?-попита Сю. Горското ни елфче беше високо метър и беше облечено в розово и имаше светло розови крила.Имаше лилава коса и кристалче на челото.
-Казвам се Сакура Харуно и съм човек.-Сакура продължаваше да гледа учудено елфа.''Ох, май яко съм се надусала" каза си Сак и се почеса по главата.
-Имаш смешни дрехи.-подигра се съществото.
-Говори за себе си.-розовокоската тръгна по някаква пътечка.-Къде мога да намеря някой магазин , маркет, или мол?
-Какво, мол? Знам един магазин?-Сю грабна ръката на Сакура и я повлече нанякъде.
Горският елф заведе Сакура в една къща, на която имаше табелка ''Магазинът на Стефани". Розовокоската направи тъпа физюлномия и влезе. Мястото беше много странно. Докато черешковото цветче се оглеждаше Сю и намери дрехи.
-Имаш ли нещо, с което да платим?-попита то.
-Ами мисля.-Сакура се по-разрови из чантата си и изкара една запалка.Тя натисна копчето и излезе огън.Продавачката ококори очи.
-Добре , взимай дрехите.-тя зграпчи запалката от ръцете на Сакура и я избута навън.
-И без това имам още една.-каза си Сак и надигна рамене.-А къде ще се преоблека?
-Мисля, че Снежанка ще е вкъщи.Там ще се преоблечеш.
Елфчето отново повлече Сакура нанякъде. Тя се озова пред една къща и тази къща така приличаше на снимката на къщата на седемте джуджета в книгата й с приказки. Пред къщата имаше момиче с синъо-жълта рокля, черна коса и червена панделка. Очите на черешовото цветче се разшириха. Това беше къщата на седемте джуджета , а момичето беше самата Снежанка.
След като се запознаха Сю помоли Снежито, дали може Сакура да се преоблече , естествено тя и позволи и след 15 минути розовокоската беше готова. Беше с черни ботуши, черен панталон , потник и корсет отгоре . Имаше сабя и косата й беше вързана на кок. Колкото и да мръкнаше те я облякоха както трябва.
-Така, много е неудобно, но какво да се прави. Кого трябва да попитам, за да разбера как да се върна обратно в Коноха?
-Кралската библютека.-започна Сю.-Там можеш да намериш всичко или питай краля, той би трябвало да знае, къде е това място .
-Добре.-най-мързеливо отговори Сак и се качи на коня си.-Всъщност на къде трябва да вървя.
След като показаха пътя на нашата героиня ,тя потегли към Прекрасното Кралство -така се казваше мястото където трябваше да отиде ...
След цели два дена път и изминати доста селца, Сакура беше продала коня си и с карта в ръка и в другата-сабя, кълцаше храстите ,за да си направи път и мрънкаше.
-Това е някаква шега ...-продължаваше да мръкна момичето , като излезе на някаква пътека тя прибра сабята и със забита в картата глава продлжаваше напред. Изведнъж ,блъскайки се в някого падна .
-Мамка му!-изпсува момичето и стана. Згъна картата и погледна напред. Пред нея стоеше момче с катранено черна коса , тъмни като ноща очи и стегнато тяло.''Сега не му е времето да зяпам момчета ..." каза си черешката и продължи , но гласът на непознатия и спря:
-И няма да се извините , затова че ме блъснахте?-попита най-нахално той. Беше с няколко стражи около себе си.
-Изглежда , че не.-без да се обръща каза момичето.-Пък и аз не съм се блъскала във вас.-продължи. След още две крачки някакво чудовище застана пред Сакура. Тя се срасна и се дръпна назад."ОМГ... Шрек" наум си каза Сакура, когато добре огледа чудовищенцето.''Добре това са Шрек и Магарето, но къде е котарака . Това май е още първия филм." каза си и се успокой, колкото беше възможно.
-Съжелявам , ако ви уплаших.-каза Магарето. Сакура се изкиска, с чернокосия нахалник продължаваше да гледа.-На къде сте тръгнали?-попита отново то.
-Към Прекрасното Кралство. Трябва да питам нещо краля.-отговори Сакура.
-Прекрасното Кралство?-попиита чернокоското. Сакура кимна и изкара картата си .
-Мисля че се загубих. Може ли да ми кажете на къде трябва да тръгна?
-Аз отивам на там. Мога да те придружа.
(от името на Сакура)
-Не, благодаря. Предпочитам сама да се загубя отколкото с теб.-усмихнах се. Боже някой се гаври с мен. Какво е това , данеби да снимат филм. Елфчета, Снежанки, Шрекове и Магарета. Да , определено си сънувам и след като се събудя Ино ще е над главата ми. Тези неща се случват смамо в прикаките , подяволите, не може да е истина! -И без това ще се радвам ако някое чудовище ме убие , отколкото да пътувам с арогантен, нахален и високомерен глупак като теб.-отново се усмихнах и тръгнах.
-Тя те чете като книга.-захили се момче със сини очи и руса коса. Току що беше дошъл и застана до своя приятел.
-Млъквай, глупако!-извика той.
-Ох, сродна душа.-казах с облекчение. Ето човек с който мога да се разбера. Само ако е човек, че какво ли не видях , това е е*ахти и гафа. Да определено си сънувам. -А, вие накъде?
-Към Прекрасното Кралство.-продума той с усмивка.
-Може ли да дойда с вас?-направих се на културна.
-Естествено.-отговори ми блондинът със усмивка и тръгнахме.
-Междувремено аз съм принц Наруто, Узумаки Наруто , а вие госпожице ,сте?
-Казвам се Сакура Харуно, приятно ми е.-подадох ръка.-А това зад нас принц Славен ли е или принц Фуклюо?-запитах и като казвах принц Славен имах предвид тоя от филма ''Шрек".-той се засмя и погледна назад към приятеля си.
-Това е принц Саске Учиха, мой много добър приятел.
-Ммм...-обърнах се и погледнах така наречения Саске и се ухилих.-Приятно ми е бих казала , но не е.-изръсих .
-Подобно.-подразни се той , а Наруто отново се засмя.
Доста си говорихме, но не посмях да питам за Коноха. Сигорно щяха да ми се подиграват като има кажа- Връщах се от купон и влязох в тази гора , където се спънах и на сутринта ме събуи елф-определено няма да ми повярват. Абе, по-добре да си трая. След часове път вече се стъмняваше.
-Тук ще пренощуваме и като тръгнем утре сутрин , на вечерта ще сме в Прекрасното Кралство.-заповяда Саске и всички се спряхме. След като направихме палатки, се оказа че трябва да спя или при Саске или при Наруто , сещате се кого предпочетох.
Докато вечеряхме стражите тренираха бой със сабите. Наруто стана и започна да тренира също. Стана ми доста интересно и реших и аз да се пробвам.
-Може ли и с мен?-попитах.
-Знаете да се биете?-попита учудено Наруто.
-Хайде вече да оставим това ''вие'' , а да си говорим на ''ти'' , че не съм свикнала.-той кимна с усмивка.-Когато бях малка ме обучаваха , ала не съм много добра. -Наруто се усмихна отново и заех позиция. След няколко опита той взе сабята ми и ми се поклони.
-За момиче-бива.-закачливо се обади Саске.
-Ваше височество, елате да видим какво можете.-подразних се. Саске нервно стана и Наруто му подаде сабя, както и на мен. И двамата заехме позиция. Пазех се добре и одрасках рамото му. Той се учуди и също одраска крака ми. Докато се усмихваше мазно взех сабята му и закрачи назад. Спъна се на един корен на дърво и падна. Ето на това аз викам късмет.
-Ха, с едно момиче не можеш да се справиш Саске.-изсмя се Наруто. Наведох се и подадох ръка, но получих само презрителен поглед. Изправи се сам и се изтупа...

2ра глава

След вечерята и боя със саби решихме да си лягаме, но аз и Наруто останахме още пред огръня и си бъбрехме. Разказвах му истории и вицове, който бяха непознати за него. Толкова вица му бях разказала и случки, че можех да кажа че ме познава, както и аз бях разбрала много за него. Разбрах също, че ще се жени за принцеса Хината и поисках да я видя.
-Разкажи ми нещо за Коноха. Какви са хората, различно ли е от тук?-попита ме блондинът.
-Коноха...-въздъхнах.Има толкова много неща за разказване.-Това е наистина много голям град. Там няма чудовища, елфове и такива чудеса , а само хора. Има големи магазини наречени молове. В мола има ескалатор. Това е стълба,която се движи-просто стъпваш върху едното стъпало и то те качва горе без усилия.-гледаше ме учудено.-Също имаме самолети-това е превозно сретство , с което летим и още много чудеса.-набързо казах. Той любопитно се усмихна и тогава усетих, че Саске ни подслушва.
-Бих искал да посетя града.-усмихна се Наруто.
-Ако изобщо мога да се върна. Много ... как да го кажа , доста е сложно.-започнах.-Влязох в гората вчера и се спънах и паднах в безсъзнание щото бях яко пияна и на сутринта ме събуди елф. Помислих си, че сънувам иначе щяхте да чуете вика ми чак в Далечното Кралство , нали Принц Славен-подслушвателя.-погледнах към Саске и той се зави през глава. Засмях се зловещо.-Ама, да не би да ви е страх, ваше височество. Да ви дам ли мечето, да го прегърнете , че да не се напишкате от страх?-с ирония попитах и Наруто ме погледна малко разтревожено. Надигнах вежди и направих физюлнимия-''Какво?''. Не ми каза нищо само ми направи физюлномия-''Не прекалявай, че да не съжаляваш". След като приключихме с физюлномиите Наруто отиде за дърва и след като минаха околко пет минути Саске излезе от палатката. Започна да идва към мен-бях права и се мъчех да се стопля . Ето още една физюлномия от сорта -объркано лице с думи ''Какво става?''. Вървях назад и се опрях на едно дърво. Сложи ръката си и неможах да избягам . Погледнах го в красивите и тъмни като ноща очи и сякаш се загубих в тях. Взирах се в очите му и когато намерих сила откъснах погледна си от очите му и надигнах вежди.
-За каква се мислиш да ме излагаш пред всички?-попита ме , като вдигна една от перфектните си вежди. WTF?! ... перфектни вежди, какво говоря ? Да не съм полудла?
-О, съжелявам ,ваше височество, повече няма да се повтори. Сега моля си лягайте , а аз ще ви донеса млякото и ще ви прочета приказка.-усмихнах се надменно.
-Ах , ти...-той стисна зъби и изглежда беше стиснал дървото се чу счупване, което ме накара да се стресна и да подскоча. Бързо върнах същото безразлично изражение и го блъснах. Не точно залитна , но мина няколко крачки назад.-Да не се наранихте , ваше височество?-отново подметнах. Той отново стисна гневно зъби и му пратих нещо като целувка, обаче подигравателна , която го изнерви повече.
Седнахме пред огъня и чакахме да дойде Наруто, ала той така и не се поеви. Изведнъж се сетих:
-Да не му се е случило нещо?-погледнах Саске, който гледаше замислено огръня. Надигна поглед към мен и вдигна рамене.-Отивам да го потърся.
-И аз ще дойда.-надигна се той.
-Бих отказала , но това не е Коноха и не се знае какво ще ми излезе на пътя.-казах и тръгнахме да го търсим. Изкарах си телефона, и тъй като нямаше обхват ми служеше за фенерче. Дадох го на Саске, да му се чуди и да си вижда пътя и си изкарах запалката . Естествено, като видя огърнчето се учуди , тъпак! Тоя човек как може толкова да го мразя- направо незнам. Докато викахме , видях част от дрехата му . Беше закачена на входа на една пещера.
-Път на дамите.-изхили ми се Саске и ме подкани да вляза първа.
-Да, ... джентълмен си само когато ти утърва!-изсумтях и тръгнах , но мина пред мен. Надигнах учудено вежди и го последвах. Изведнъж някой ме блърсна и паднахме, в нещо като дупка. Саске беше отгоре ми и върху него имаше камък. Когато отворих очи устните ни се дипираха и бяхме зсалепени плътно един до друг. Веднага се дръпнах настрани и без да усетя се бях изчервила.
Чернокоското се помъчи да стане отгоре ми, но не успя , защото камъка беше много тежък. След няколко опита махна камъка и стана , като ми подаде ръка , но естествено че отказах.
-Хън?-зачуди се на отказа ми.
-Хъ!-отговорих и аз и тръгнах да търся изход, но нямаше ....
Изведнъж чухме гласа на Наруто и за наше учудване се смееше, като луд.
-Baka! Ти ли ни бутна, глупако?-извика Саске, ала Наруто се прививаше от смях и неможа да му отговори, но се разбра че е бил той.
-Блонди, като те хвана ще ти ускубя русата перушина!-извиках и тръгнах да се катеря , а Саске ме погледна учудено за израза.-Добре, обеснявам за умоизостанали- перушина узначава коса!-извиках ,та Учиха да схване , но не само това-получих и зверски поглед.
-Умуизостанал?-продължаваше да се смее блондинът.
След като пребихме Наруто продължихме пътя си. Стигнахме до една река, която всъщност ич не беше малка. Доста голяма и чиста за разлика от реките ни в Коноха.
-Сега трябва да изчакаме да дойде кораба и сме в Прекрасното Кралство.-добави Саске и седна на тревата, както направихме и ние....

2 глава
Почти се бях пръснала от скука , когато съзрях кораб. Радостно побутнах другите и станахме от тревата. Когато кораба спря пред нас от там слезе червенокосо момче , което познах веднага. Беше Гаара, но какво търсеше тук?Той слезе и учудено ме погледна.
-Сакура , какво търсиш тук?-попита ме когато ме целуна. Да беше гаджето ми. Саске и Наруто ни гледаха учудено .-Принц Учиха и принц Узумаки , за мен е чест да ви видя на кораба си.-усмихнато каза Гаа-чито и им подаде ръка.-Познавате се вече с приятелката ми Сакура?
След като се наприказваха се качихме в кораба и ме настаниха в стаята на Гаара. На вечеря излязохме и всички маси бяха приготвени. Аз, Саске, Наруто и Гаара бяхме на една маса. Бях между Гаара и Саске , абе голямо си е напрежението. Из танцюорките очите ми познаха .... мръсната д*лна к*чка Карин. Веднага смръщих вежди.
-Какво търси тя тук , Гаара?-изсъсках в ухото на червенокоското , едва здържаща нервите си.Тази к*рва нещаства всеки в Коноха я беше минал по 2 пъти минимум. Не само това веднъж се натискаше с Гаара, тогава го предупредих, че втори шанс няма да има. Една грешка и изгаря. Много лесно мога да го изчистя от живота си ако искам.
-Ами незнам откъде се е промъкнала в екипажа.-започна да увърта той.
-Не ти се утдава да лъжеш!-почти щях да го напсувам и усещах погледа на Саске върху мен. Сякаш ме проучваше и искаше да разбере какво ще направя.-Казвай, Гаара!-подканих го.
-Ами...-заекна.
-Сакура, ела да те разходя из кораба.-предложи Наруто, усетил че ще стане някаква беля.
-Добре.-казах и погледнах недоволно червенокоското, който почти се беше изпотил.
Докато се разхождахме погледнах към масата и червенокоското беше изчензал някъде.Саске беше самичък , хехе така ти се пада , келеш! Не обърнах много внимание и продължихме разходката. Минахме отзнадната страна на кораба, където сега нямаше много хора. Наруто вървеше пед мен и когато зави коридора се обърна внезапно към мен.Май беше видял нещо. Надигнах въпросително вежди.
-Хайде , вече да се връщаме.-подкани ме той.
-Какво има там?Какво видя?-попитах любопитно.
-А.. нищо , хайде тръгвай.-тропнах с крак.
-НЕ!Искам да видя !-извиках и той стисна очи и ми направи път. Отворих вратата и ...... видях Карин и Гаара на леглото да се натискат и целуват. Присвих очи .
-Кучи син...-изпсувах и чак тогава Гаара ме видя.
-Сакура, не е това, което си мислиш...-започна да увърта той.
-И какво си мисля?-подметнах закачливо. Нямаше си на представа какво го чака , не само щях да пребия тая кучка и да му изпсувам родата , но и в Коноха щях да го направя на нищо. Съсъипан си, моето момче!
-К'во искаш , ве курв*о?-засмях се надменно на думите на Карин.
-Я виж ти какво си имаме тук- едно л*йно и една ули*ница. Как е Гаара, задоволява ли те? Сигорно е много добра в сви*ките, все пак с толкова опит?-започнах да ги обикалям и гледам. С много гняв бях изпълнена, но сега така щях да ги измъча, а после щеше да дойде време и за изливането на гнева. Наруто беше извикал Саске и двамата гладаха сеира.-Я кажи вече всеки те е минал по 2-3 пъти, а? Да ти споделя ли една тайна. Имам ти пълно досие с доказателства , както и на теб господинчо. Наркострафикантка, про*титутка, крадла...да продължа ли?-попитах, а Учиха и блондинат бяха в шок от учудване.
-Сакура...не, чакай, можем да се разберем...-отново увърташе Гаара.
-Тъпак, още ли не разбра?Разбирам когато ме лъжеш.А ти ,магистрална феичке , опа не трябваше да те наричам така , феите ще се обидят. -вдигнах вежда с ирония. -Просто ме е жал за теб.
-Имам гръб. Знаеш ли кой е баща ми?-започна Карин.
-Хах...-засмях се дяволито.-Ку*венските ти номера не ми минават, мила. Естествено че знам, а ти знаеш ли кой е моя баща?-попитах наведена.
-Да , но в тази страна тея работи не се решават така.-подметна тя по-самоуверена. Надигнах вежди отново с ирония.
-А, как се решават?
-Ако ти стиска застани пред мен , да видим колко можеш да се биеш.-присвих вежди.
-Добре , обличай си парцалите ... не че не те знаят гола... -засмях се отново , малеле ще и спукам канчето.-Хайде да те видим.-излязох последвана от Саске и Наруто .

3та глава
-Сакура не я подценявай.-предупреди ме Саске.Кимнах и се оправих. Не след дълго тя излезе от стаята последвана от Гаара, който даже не смееше да ме погледне.Всички се бяха отдръпнали и чакаха да започнем. Брей, чак и публика си имам. Изкефих се. Как я мразех тази у*ични*а проста! Сега щях да и покажа на какво съм способна аз! Стар мъж, изглежда капитан застана помужду ни.
-Позволено е всичко!-даде ни по ножове и се дръпна.
-Последни думи?-запита ме Карин , като се павеше на интересна. Забелязвах как всички гледаха изненадано. Естествено, питаха се -тази новата дали блъфира или наистина я бива. Е , сега щяха да разберат.
-Ела ми ку*ко!-извиках, което и развали фасончето и я изнерви в бонус. Засили се към мен. Леко се плъзнах и хванах ръката й , извих я и я накарах да падне на колене . След като падна я блъснах и направо си легна. Хванах я за косата и тя започна да крещи и да ме псува. Самодоволната усмивка отдавна беше на лицето ми. Отрязах косата й и я хвърлих върху Гаара.
-Ето виж ще си паснете още повече- и двамата червенокоси, и двамата с къса коса!-изсмях се.
Обърнах се отново към червенокосата ку*ка надихнаг я.
-А ,това е за подарък с много поздрави от мен.-отрязах и гърлото ХД, майтап просто минах с ножа и й направих рана , от която щеше да остане белег, за да ме запомни. Блъснха я и тръгнах гледайки с кръв Гаара. Изведнъж почувствах нож да се забива в крака ми. Обърнах се и Карин искаше още бой. Забих и един юмрук. Скъсах роклята и останах с една педя, за да закрива дупето ми. Карин с вик побегна към мен блъзса ме в земята и застана върху мен. Хвана косата ми-с цел да я отреже, но тогава и забих глава. Хванах я за останалата част от косата й и я ударих в земята-изпадна в безъзнание. Дишах дълбоко и режко, сякаш сърцето ми щеше да се пръсне. Станах , даже и краката ми трепереха. Изкарах ножа от крака си и го хвърлих. Изведнъж паднах....

Бавно отворих очи.
-По дяволите!-изпсувах когато усетих болка в крака си. Отворих напълно очите си и забелязах Саске до мен, бях гола и завита, и раната ме болеше яко. Завих се хубаво и прегърнах една възглавниза намусено. След пет минути седене така забелязах, че на масата има храна, а аз съм гладна ато вълк. Увих се с завивката внимателно и заприпках до масата. Тананиках си песен и разглеждах стаята. Погледнах през прозореца. Ама, ние вече не сме в лодка? Я, демек най-накрая суша! Чак се радвам да го чуя, въпреки наум . Захапах сочната ябълка и се заблях от прозореца. Докато тъпчех ябълката и блеех през прозореца някой застана задм мен и ме прегърза за кръста. Изненадано се обърнах - и кого да видя? Човека , който най-много ''обичам'' на този свят.
-Махни си лапите от мен!-изъсках гледайки право в красивите тъмни като ноща очи. Без страх, без веднъж да ми трепне окото го гледах. Не ме беше страх от него, нямаше защо!
-Защо? Страх ли те е?-попиа ме самодоволно. Спусна ръцете си по раменете ми и задърпа завивката.
-Май много ме желаеш и ще се изкушиш да погледнаш надолу?-закчих се.
-Аз не желая никого-защото го имам. Ти си една жена и ако искам ще те имам. И не, не се изкушавам, да погледна. -усмихнах се и си взех обратно чаршафчето. Келеш , много добре знам, че искаш да ме видиш гола -ама си мечтай!
-Нима?-попитах тоз път увита.-И задоволяваш всички?-направих се на ударена.
-О , бъди сигорна, че след това ме желаят.-продължи разговора, като ме гледаше със страшните си очи.
-Хм, като те гледам и като знам аз колко и какво искам -ти не си нищо.- обиколих го с надменна усмивка.
-Искаш да кажеш , че няма да мога да те задоволя, ако си моя?-кръсти ръце пред себе си и ме изгледа с ирония.
-Ще се измориш...-подметнах.
-Не ме поджениявай, скъпа!-изсъска Саске и вече усетих , че се изнервил. Хвана ме за раменете и ме блъсна в стената. Ударих си крака и извиках, хващайки го. Бялата завивка се боядиса в червено от кръвта.
-Пъзлю!-ивиках посред писъците си от болка.''Хн'' беше въпросът, който ме подразни най-много.-Хора като теб, посягащи на жени са пъзлювци, какво ти мъж ли се наричаш?....

Дам, това е едно страхотно фикче
Надявам се, имаш позволение да го пускаш...
И, давай следващата глава

има спокойно ;]

» Наруто Еп. 11 бг Аудио : Страната на един герой
» Наруто Еп. 98 бг Аудио : Предупреждението на Тсунаде! Краят на един нинджа!
» Наруто Еп. 102 бг Аудио : Мисия: Да помогнем на стар приятел от страната на чая
» Наруто Еп. 6 бг Аудио : Опасна мисия! Пътешествие към Страната на Вълните!
» Наруто Еп. 137 бг Суб. : След тази планина в страната на Оризовите Полета има друг град!